Названието на кометите произлиза от гръцки и означава дългокоса звезда. Всъщност древните гърци под влиянието на Аристотел са смятали кометите за земни изпарения в горните слоеве на атмосферата. Едва през 1577 година датският астроном Тихо Брахе доказва, че кометите са далеч извън пределите на земната атмосфера, като организира наблюдения на ярка комета от два отдалечени пункта.
Кометата е тяло, съставено от лед от замръзнали газове, орбитиращо в Слънчевата система. Когато е далеч от Слънцето, кометата е невидима. При приближаването си до Слънцето, замръзналите газове започват да се изпаряват и се образува красива опашка, която излъчва светлина вследствие на въздействието на слънчевия вятър. Опашките на кометите винаги са насочени в посока, противоположна на Слънцето. Кометите се движат по параболични или хиперболични орбитЯдрото е конгломерат от твърди частици и замръзнали, лесно изпаряеми вещества.
Формата му може значително да се различава от сфера. Ядрото на Халеевата комета наподобява гира с размери 15х8х8 км. С необичайно голямо ядро е кометата Хейл-Боп - около 40 км.
Кома се нарича газово-праховата атмосфера около ядрото. Тя е резултат от сублимацията на веществото от повърхността на кометното ядро под действието на слънчевите лъчи. С отдалечаване от Слънцето комата постепенно намалява и изчезва.
Йонната опашка или опашката от първи тип е резултат от действието на магнитното поле, породено от слънчевия вятър. Дължината й е много голяма и достига до 100 милиона километра. Причината за нейното светене е флуоресценцията.
Праховата опашка или опашката от втори тип се формира под влиянието на слънчевата радиация. Тя също може да достигне големи размери - от порядъка на милиони километра. Свети с отразена слънчева светлина, включително и в инфрачервения диапазон. Опашките винаги са насочени в противоположна на Слънцето посока. Видът им се променя сравнително бързо, особено когато са близко до Слънцето. Понякога те съдържат особености, наречени потоци и струи. В други случаи се наблюдава аномална опашка или антиопашка, насочена към Слънцето. Антиопашките се състоят от по-едри прахови частици, за които гравитационното привличане на нашето дневно светило се е оказало по-силно от отблъсквателната сила на слънчевото излъчване. Понякога тя е само резултат на перспектива.
Халеева комета
Халеевата комета е ярка комета с орбитален период от 75,32 години. Наречена е на астронома Едмънд Халей, който доказва, че кометите, наблюдавани през 1531, 1607 и 1682 година са всъщност една и съща и предсказва следващото и появяване през 1758 година.
Халеевата комета е една от най-известните комети, която се наблюдава повече от 2000 години. Бива споменавана в китайски хроники, датиращи поне от 240 г. пр. н. е.Орбитата на кометата е ретроградна, а инклинацията спрямо еклиптиката е 18°. Последните и приближавания до Слънцето са през 1910 г. и 1986 г. При преминаването от 1986 г. към нея са насочени пет космически сонди - от СССР, Япония и Европейската общност. В програмата за изследване НХалеевата комета се включи и България чрез обсерваторията на връх Рожен.Ядрото на кометата е с размери приблизително 16 на 8 на 8 километра. Противно на очакванията, то се оказва много тъмно: нейното албедо е само около 0.03 - повърхността на кометата е по-тъмна от въглища и един от най-тъмните обекти в Слънчевата система. Плътността на ядрото е много ниска - около 0.1 g/cm³. Това сочи, че самото ядро вероятно е поресто и изградено почти изцяло от прах, останал след сублимацията на ледовете. Халеевата комета е почти уникална сред кометите с това, че е едновременно голяма и активна, а и има добре дефинирана, правилна орбита.
Хейл-Боп
Хейл-Боп (C/1995 O1) е името на най-наблюдаваната комета на 20 век и една от най-ярките за десетилетия. Тя се вижда с невъоръжено око в продължение на рекордните 18 месеца.Кометата Хейл-Боп е открита от двама американски любители астрономи - Алан Хейл от Ню Мексико и Томас Боп от Аризона на 23 юли 1995 година. Кометата е преминавала вече покрай Земята преди 4200 години. В деня, в който е открита, тя е от единадесета звездна величина и се намира на разстояние 7.2 AU от нашето Слънце. Хейл-Боп преминава най-близко до Земята на 23 март 1997 година на разстояние 1.3 AU, а достига перихелия на орбитата си на 1 април 1997 година, когато преминава на разстояние 0.914 AU от Слънцето. Наблюденията на астрономите показват, че ядрото на кометата Хейл-Боп се завърта веднъж на всеки 12 часа.
Астрономическа единица (международен символ AU) е единица за дължина, приблизително равна на средното разстояние между Земята и Слънцето. Понякога се означава на кирилица с АЕ. Възприетата през 1976 г. стойност на астрономическата единица в системата на астрономическите константи е:1 AU = 149 597 870 691 ± 30 m или приблизително 150 милиона километра.
Парсек (означение pc) е мерна единица за разстояние, използвана в астрономията. Тя се равнява на разстоянието, от което средният радиус на земната орбита (астрономическа единица) се вижда под ъгъл от една дъгова секунда, тоест има паралакс от една секунда. От това определение идва и наименованието на единицата ("паралакс от една дъгова секунда"). Парсекът е равен приблизително на 3,26 светлинни години, 206 265 астрономически единици или 30 857,1015 метра.
Светлинна година (символ ly) е единица за дължина, представляваща разстоянието, което светлината изминава за една година във вакуум. Официално под "година" се разбира юлианската година, която се равнява на 365 дни и 6 часа. Използва се в астрономията за измерване на разстояния от порядъка на тези между звездите и галактиките.
Светлинна година (ly)Разстоянието, което изминава светлината(със скорост 300 000км/секунда) за една година. Една светлинна година е еквивалентна на 9.46053x1012 километра, 5 880 000 000 000 мили или 63,240 AU. 3.6 светлинни години се равняват на един парсек (пс, ps). Разстоянието от Слънцето до Земята светлината изминава за 8 мин.
Една светлинна година е равна на:9 460 730 472 580,8 км .
Приблизително 63 240 астрономически единици.
Приблизително 0,3066 парсека .
Richard Gizow 02.08.2011г.
През 1970-те години НАСА изпраща към Марс две космически сонди по програмата Викинг. В процеса на заснемане на повърхността на планетата орбиталните апарати на сондите Викинг 1 и Викинг 2 предават на Земята осемнадесет снимки на Сидония. От тях седем имат разделителна способност по-добра от 250 m/пиксел, а останалите единадесет са с разделителни способности по-лоши от 550 m/пиксел и са практически безполезни за изучаването на особеностите на релефа. И тук виждаме, че това наистина е връх на плато. Това образование в областта Сидония на Марс най-вероятно е купол, който е отделен хълм, образуван от лава. Сравнете това изображение с оригинална снимка на Викинг Орбитър през 1976 г. (двете долу в дясно), която създаде невероятен фурор, включително и цяла култура с нови теории, книги, ток шоу и дори пълнометражни документални филми. Уви, това е само хълм. 
