Диамантът (от гръцки — несломим, несъкрушим), наричан също елмаз (на руски — "алмаз"), е минерал, естествен полиморфен алотроп на въглерода. Наречен е така заради високата му твърдост и устойчивостта му на корозия. Има много висока химична и физична устойчивост — не се разтваря в киселини и основи и практически не се износва. Диамантът има няколко уникални качества, ненадминати в природата от нито един друг минерал. Той е най-твърдото естествено природно вещество, най-добрият проводник на топлината, има най-високата точка на топене и най-голям показател на пречупване на светлината от всички минерали. Кристализира в кубична сингония във вид на октаедрични, ромбододекаедрични или кубични кристали или комбинация от тях, като най-често се срещат октаедрични кристали. Диамантът се състои от чист въглерод, но много често съдържа малки примеси от различни химични елементи, включени в кристалната му структура, или в състава му са включени и други минералиАко диамантът се нагрее над 1500°С в безкислородна среда, се превръща в графит.Ювелирните диаманти са най-често безцветни, прозрачни или с жълтеникав до кафеникав оттенък. Най-рядко срещани са цветните диаманти, които могат да бъдат розови, с оттенък на коняк, оранжеви, пурпурни, зелени, сини, синьосиви, червени и черни. Цената на цветните диаманти може да бъде много висока.• Оптичен клас — изотропен
• Цвят — най-често безцветен или оцветен в син, жълт, сив, зелен, кафяв, черен цвят.
• Черта — безцветна.
• Прозрачност — прозрачен в голям спектър от дължина на светлинните вълни
(от ултравиолетови до инфрачервени), полупрозрачен до непрозрачен.
• Блясък — диамантен.
• Дисперсия — силна, n = 2,4354 (486), 2,4175 (589), 2,4076 (687)
• Показател на пречупване — nα = 2,418
• Луминесценция — синя, флуоресцентен, фосфоресцентен .
1. Предполага се, че диамантът е един от първите минерали, който кристализира по време на изстиването на силикатната стопилка на мантията на дълбочина 150-200 km при налягане от около 5000 MPa и температура не по-малко от 1200°С. Излиза на повърхността на земята в резултат на взривните процеси, съпътстващи формирането на кимбърлитовите тръби, 15-20% от които съдържат диаманти.
2. Диамантите могат да кристализират на по-малка дълбочина при разпадане или частично окисляване на метан в газова система на CHOS при температура от 1000°С и налягане 100-500МРа.
3. Диамантите се формират благодарение на въглеродосъдържащи късове, поети от от кимбърлитовата магма от околните скали. Техен първоизточник се предполага, че е постоянно присъстващия в магмата CO2, който преминава по реакцията на Будуар в чист въглерод.
Диаманти могат да се срещнат в дълбочинни скални породи и в някои дълбоко метаморфизирани гранатови гнайси. Голямо количество дребни диамантени късове са открити в метеоритите, както и в метеоритните кратери, когато разтопените породи съдържат значително количество диамантени микрокристали.
Основното количество от добиваните диаманти имат размери до 1 карат. Твърде редки и особено ценни са кристалите с маса стотици, а в изключителни случаи и хиляди карати. Много от тях имат дълга и интересна, а понякога и кървава история. Поради огромната им стойност и изключителна красота те се водят на подробен отчет и се полагат специални грижи за съхраняването им.
Начело на този списък стои Кулинан - най-големият намиран досега диамант, с маса от 3106 карата и размери 100/65/50 mm. Намерен е в мината "Премиер" край гр. Претория в ЮАР. В същия рудник през 1919 г. е намерен и вторият по големина диамант в света с маса 1500 карата, за който обаче няма сигурни данни. Затова за втори по големина се счита един черен диамант без име с маса 1000 карата. Не е ясно къде точно е намерен, но се предполага, че това е станало в Бразилия или Централна Африка. На трето място е "Екселсиор" с 995 карата, открит също в ЮАР. Следват "Звездата на Сиера Леоне" - 969 карата, от Сиера Леоне; жълтият "Несравним" - 890 карата от ДР Конго; "Великият могол" - 787 карата, от Индия; "Президентът Варгас" - 726 карата, от Бразилия; "Кимбърли" - 616 карата, от ЮАР и др.Много от тези диаманти след обработка красят царски корони или се намират в кралски съкровищници. Големият Кулинан 1 е инкрустиран в английския кралски скиптър, а Кулинан 2 - в британската корона, диамантът "Орлов" е вграден в руския царски жезъл. Най-големият брилянт, получен от диаманта "Златен юбилей", е инкрустиран в императорската корона на Тайланд, диамантът "Регент" е бил вграден в ръкохватката на шпагата на Наполеон и т.н.
