Leonardo da Vinci

                                                       15  април1452 – 2 май 1519

      Знаменит италиански архитект, изобретател,инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са„Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“,„Дамата с хермелина“ и „Мадона Лита“ и много други.

      Той е известен и с многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останал.и само на хартия. Допринася също така за развитието на анатомията, астрономията инженерството.

Самият Леонардо в зряла възраст си спомня два особени случая от детството си. При единия, смятан от него за поличба, ястреб се спуска от небето и се завърта над люлката му, като опашката му го докосва по лицето. При втория случай той е на обиколка в планината и попада на пещера и е уплашен, че в нея може да се крие голямо чудовище, но в същото време е обхванат от любопитство да разбере какво има вътре.

       Първите биографи на Леонардо рисуват образа му в най-привлекателни черти. Според Джорджо Вазари (1511-1574)„с блестящата си външност, която представляваше висша красота, той възвръщаше яснотата на всяка опечалена душа“. Според един анонимен флорентински автор „той беше прекрасен, съразмерно сложен, изящен, с привлекателно лице. Носеше червен плащ, стигащ до коленете, макар тогава да бяха на мода дългите дрехи. Досред гърдите му се спускаше прекрасна брада, къдрава и добре разчесана.“

       Голямо място в творчеството на Леонардо да Винчи заемат хидротехническите проекти. Политическите и икономическите условия били такива, че тези замисли не са осъществени, докато бил жив. Такива проекти Леонардо обмисля във Флоренция, Милано, Рим и дори на преклонна възраст във Франция. Докато е в Милано, той разработва проблемите за напояването на „Ломелина“ — безплодна местност около Милано, където се намирали именията на Моро. През 1494-1498 година Леонардо ръководи изграждането на канала в Мартезана,като го довежда до вътрешния ров на Милано.Множество изследвания се фокусират върху евентуалната хомосексуалност на да Винчи и ролята ѝ в изкуството му, в частност по отношение и еротиката в картините "Йоан Кръстител" и "Бакхус", както и серия еротични скици. Най-интимни взаимоотношения поддържал с учениците си Джакомо де Капроти (Салай) и Франческо Мелци. В писмо до братята на Леонардо, с което ги информира за смъртта на учителя си, Мелци описва отношенията с учениците му като едновременно пропити с обич и страст. От XVI век насам се твърди, че тези отношения имат и сексуален характер.

Диамантите

    Диамантът (от гръцки — несломим, несъкрушим), наричан също елмаз (на руски — "алмаз"), е минерал, естествен полиморфен алотроп на въглерода. Наречен е така заради високата му твърдост и устойчивостта му на корозия. Има много висока химична и физична устойчивост — не се разтваря в киселини и основи и практически не се износва. Диамантът има няколко уникални качества, ненадминати в природата от нито един друг минерал. Той е най-твърдото естествено природно вещество, най-добрият проводник на топлината, има най-високата точка на топене и най-голям показател на пречупване на светлината от всички минерали. Кристализира в кубична сингония във вид на октаедрични, ромбододекаедрични или кубични кристали или комбинация от тях, като най-често се срещат октаедрични кристали. Диамантът се състои от чист въглерод, но много често съдържа малки примеси от различни химични елементи, включени в кристалната му структура, или в състава му са включени и други минералиАко диамантът се нагрее над 1500°С в безкислородна среда, се превръща в графит.Ювелирните диаманти са най-често безцветни, прозрачни или с жълтеникав до кафеникав оттенък. Най-рядко срещани са цветните диаманти, които могат да бъдат розови, с оттенък на коняк, оранжеви, пурпурни, зелени, сини, синьосиви, червени и черни. Цената на цветните диаманти може да бъде много висока.

• Оптичен клас — изотропен
• Цвят — най-често безцветен или оцветен в син, жълт, сив, зелен, кафяв, черен цвят.
• Черта — безцветна.
• Прозрачност — прозрачен в голям спектър от дължина на светлинните вълни
(от ултравиолетови до инфрачервени), полупрозрачен до непрозрачен.
• Блясък — диамантен.
• Дисперсия — силна, n = 2,4354 (486), 2,4175 (589), 2,4076 (687)
• Показател на пречупване — nα = 2,418
• Луминесценция — синя, флуоресцентен, фосфоресцентен .

1. Предполага се, че диамантът е един от първите минерали, който кристализира по време на изстиването на силикатната стопилка на мантията на дълбочина 150-200 km при налягане от около 5000 MPa и температура не по-малко от 1200°С. Излиза на повърхността на земята в резултат на взривните процеси, съпътстващи формирането на кимбърлитовите тръби, 15-20% от които съдържат диаманти.

2. Диамантите могат да кристализират на по-малка дълбочина при разпадане или частично окисляване на метан в газова система на CHOS при температура от 1000°С и налягане 100-500МРа.

3. Диамантите се формират благодарение на въглеродосъдържащи късове, поети от от кимбърлитовата магма от околните скали. Техен първоизточник се предполага, че е постоянно присъстващия в магмата CO2, който преминава по реакцията на Будуар в чист въглерод.

Диаманти могат да се срещнат в дълбочинни скални породи и в някои дълбоко метаморфизирани гранатови гнайси. Голямо количество дребни диамантени късове са открити в метеоритите, както и в метеоритните кратери, когато разтопените породи съдържат значително количество диамантени микрокристали.

Основното количество от добиваните диаманти имат размери до 1 карат. Твърде редки и особено ценни са кристалите с маса стотици, а в изключителни случаи и хиляди карати. Много от тях имат дълга и интересна, а понякога и кървава история. Поради огромната им стойност и изключителна красота те се водят на подробен отчет и се полагат специални грижи за съхраняването им.

Начело на този списък стои Кулинан - най-големият намиран досега диамант, с маса от 3106 карата и размери 100/65/50 mm. Намерен е в мината "Премиер" край гр. Претория в ЮАР. В същия рудник през 1919 г. е намерен и вторият по големина диамант в света с маса 1500 карата, за който обаче няма сигурни данни. Затова за втори по големина се счита един черен диамант без име с маса 1000 карата. Не е ясно къде точно е намерен, но се предполага, че това е станало в Бразилия или Централна Африка. На трето място е "Екселсиор" с 995 карата, открит също в ЮАР. Следват "Звездата на Сиера Леоне" - 969 карата, от Сиера Леоне; жълтият "Несравним" - 890 карата от ДР Конго; "Великият могол" - 787 карата, от Индия; "Президентът Варгас" - 726 карата, от Бразилия; "Кимбърли" - 616 карата, от ЮАР и др.

Много от тези диаманти след обработка красят царски корони или се намират в кралски съкровищници. Големият Кулинан 1 е инкрустиран в английския кралски скиптър, а Кулинан 2 - в британската корона, диамантът "Орлов" е вграден в руския царски жезъл. Най-големият брилянт, получен от диаманта "Златен юбилей", е инкрустиран в императорската корона на Тайланд, диамантът "Регент" е бил вграден в ръкохватката на шпагата на Наполеон и т.н.

   Richard Gizow 26.09.2011.

Лицето на Марс

    През 1970-те години НАСА изпраща към Марс две космически сонди по програмата Викинг. В процеса на заснемане на повърхността на планетата орбиталните апарати на сондите Викинг 1 и Викинг 2 предават на Земята осемнадесет снимки на Сидония. От тях седем имат разделителна способност по-добра от 250 m/пиксел, а останалите единадесет са с разделителни способности по-лоши от 550 m/пиксел и са практически безполезни за изучаването на особеностите на релефа. И тук виждаме, че това наистина е връх на плато. Това образование в областта Сидония на Марс най-вероятно е купол, който е отделен хълм, образуван от лава. Сравнете това изображение с оригинална снимка на Викинг Орбитър през 1976 г. (двете долу в дясно), която създаде невероятен фурор, включително и цяла култура с нови теории, книги, ток шоу и дори пълнометражни документални филми. Уви, това е само хълм.

      Richard Gizow.24.08.2011г.

Анак Кракатау

На 26 август 1883 г. се чул взрив и се издигнал огромен черен облак вулканична пепел. На следващия ден островът бил пометен от чудовищна експлозия - най-мощното вулканическо изригване, известно на учените досега. Две трети от Кракатау изчезнали, части от острова полетели на височина 70-80 км и се разпръснали на площ от 1 000 000 км2. Взривът бил чут чак в Австралия, отдалечена на 3 200 км и в югоизточните части на Русия. Над 19 км3 скали, раздробени на прах, излетели във въздуха, закривайки слънцето. В продължение на 3 дни район с радиус 280 км потънал в мрак. Вълни цунами с размери 57m достигнали бреговете на Ява и Суматра и унищожили крайбрежните селища. Загинали 36 000 души от съседните страни и острови, а от тези, населяващи острова, не останало нищо живо.

   Последиците от гигантския взрив били почувствани в цял свят. Температурите спаднали с няколко градуса, тъй като вулканският прах спирал слънчевите лъчи. Дори в много отдалечени райони били наблюдавани невероятно красиви залези, а луната често била синя или зелена в резултат на отражението на светлинните лъчи от праха във въздуха.Дори сеизмичните вълни от изригването достигнали до Лондон и повишили нивото на река Темза.
   През 1927 г. на 300 m под морската повърхност, на мястото на саморазрушилия се Кракатау имало ново вулканично изригване и над морето се появил малък вулкански конус.
   Последвалите изригвания увеличили и площта му. Образувал се малък остров с височина 188м, наречен Анак Кракатау - Детето на Кракатау. Анак Кракатау расте всяка година с 5 метра.
   Индонезия има над 130 действащи вулкана, повече от всяка друга държава. По-голямата част от тези вулкани лежат върху два от най-големите острови на Индонезия - Ява и Суматра. Тези два острова са разделени от проливът Сунда.

   Преди изригването през 1883, Кракатау се е състоял от два основни острова: Ланг (превежда се като "дълго"), който сега се нарича Раката Кецил (или "Дължина") и Верлатен (превежда се като "оставен" или "пустеещ"), който сега се нарича Сертунг. Преди 1883 самият осторов е бил 9 км (5.6 мили) дълъг и 5 км (3,1 мили) широк. След избухването от острова е останало само половината, 2 км² (1.2 мили). В момента връх Каракатау е висок 300 метра и всяка година расте с около 5 метра. Преди взрива връх Каракатау се е състоял от три вулканични конуси: Раката (820 м./2 700 фута) на юг; Данан (450 м./1 500 фута) на север и Пербоуатан (120 м./390 фута) на север, докато сега Каракатау се състои от единичен връх, висок 300 метра. И до ден днешен Кракатау е активен и изригва редовно от един до три пъти седмично.

    Richard Gizow 28. 07. 2011 г.

Плесени и мухъл

     Плесента може да се намери под формата на нишковидно, меко или прахообразно, бяло, сиво, синьо-зелено, жълтеникаво, червеникаво, синкаво или черно тънко покритие върху различни субстрати. Особено забележимо е наличието им върху развалени храни (напр. хляб, плодове), влажна дървесина или по стени. Влажността на нападнатите субстанции както и влажността на въздуха обикновено е предпоставка за образуване и разпространение на нападение от плесенни гъби. Често плесента започва да расте върху органични субстанции и предизвиква поредица от гнилостни процеси. Първоначално от попаднала върху субстрата спора на плесенна гъба се образува нишковидна структура, така нареченият мицел. Той се състои от микроскопично малки, дълги, тънки, многократно разклонени гъбени нишки хифи (от гр. Υφή тъкан - бел. прев.) , които се разпространяват на всички страни кръгообразно (като корени на дърво - бел. прев.). Тези хифи растат с относително голяма скорост, така че плесента не рядко бързо обхваща големи площи.

Още в дълбока древност хората са забелязали, че наличието на влажност и плесени уврежда здравето. Новите изследвания показват пряка зависимост между влажността на дома и разпространението на алергични и респираторни заболявания. Списъкът на симптомите често включва оплаквания от горните дихателни пътища, главоболие, дразнене в очите, кръвотечение от носа, запушване на носа, кашлица, простудни симптоми и стомашно чревни оплаквания.

    Може би най-известното проявление на опасното действие на плесените е свързано с легендата за „проклятието на фараона”. Някои от участниците в изследването на гробницата на Тутанкамон починали от странно заболяване, което навремето било счетено за свръхестествено явление. Днес е известно, че причината е в плесента Aspergillus flavus, която може да се е развила по естествен път в гробницата или мицелът ѝ е бил поставен от жреците умишлено.

Stachybotrys spp

  Болшинството плесенни гъби преживяват широк диапазон от
температури и са устойчиви на химическо въздействие, но необходимо условие за растежа им е достатъчната влажност. Следва да се отбележи, че влажността сама по себе си е критичен фактор за възникване на „синдрома на болната къща” тъй като благоприятна среда за плесени влияе също на развитието на акарите и концентрацията на озона.

    Особено тревожен е фактът, че в 80% от обследваните в проучвателни студии домове се наблюдават признаци за наличие на мухъл, свързан с влажността. В влажни помещения рядко се наблюдава само един вид плесен – обикновено се откриват три и повече видове, развиващи се съвместно. Най-често се срещат видовете Penicillium (96%), Cladosporium (89%), Ulocladium (62%), Geomyces pannorum (57%) и Sistronema brinkmannii (51%). За щастие една от най-опасните плесени – Stachybotrys spp. се среща сравнително по рядко – в 13% от жилищата.

Stachybotrys spp



 








  Видове на плесените и гъбите,токсини, предизвиквани заболявания или симптоми.

Claviceps purpurea. Алкалоиди Ерготизъм (гангренозен и конвулсивен).

Amanita spp. Аматоксин Отравяне.

Aspergillus flavus, Aspergillus parasiticus. Афлатоксин Афлотоксикоза, хепатит, рак, детска цироза.

F. graminearum. Вомитоксин, деоксиниваленол Повръщане, анорексия.

Fusarium spp. Зеараленон Патологично преждевременно развитие на млечните жлези.

Aspergillus ochraceus, Penicillium Viridicatum. Охратоксин Балканска ендемична нефропатия, рак на пикочопровода.

Aspergillus versicolar.Стеригматоцистин Рак.

Fusarium, Myrothecium, Trichoderma, Cephalosporium spp.Трихотецени (Т-2 токсин, ДАС) .

Алиментарна токсическа агранулоцитоза, стахиботритоксикоза и др.

Acremonium coenophialum. Ерговалин Отравяне.

Fusarium equiseti. Метаболити Болест на Кашин-Бек.

Fusarium graminearum. Метаболити „Червена плесен”.

Phoma sorghina. Метаболити Болест на Онялай (Onyalai).

Arthrinium spp. 3-нитропропионова киселина Детска нефротоксикоза.

Fusarium moniliforme. Фумонизин Рак на хранопровода.

Penicillium expansum. Патулин Рак.

Aspergillus spp. Penicillium spp. Пенитрем Тремор.

Penicillium rubrum. Рубратоксин Хепатотоксичност.

Penicillium oxalicum.Секалонова киселина Тератогенен ефект.

Aspergillus spp., Penicillium spp. Циклопиазонова киселина Отравяне на Кодуа (Kodua).

Penicillium citrinin. Цитринин Нефротоксичност.

     Richard Gizow 26.08.2011г.