Диамантите

    Диамантът (от гръцки — несломим, несъкрушим), наричан също елмаз (на руски — "алмаз"), е минерал, естествен полиморфен алотроп на въглерода. Наречен е така заради високата му твърдост и устойчивостта му на корозия. Има много висока химична и физична устойчивост — не се разтваря в киселини и основи и практически не се износва. Диамантът има няколко уникални качества, ненадминати в природата от нито един друг минерал. Той е най-твърдото естествено природно вещество, най-добрият проводник на топлината, има най-високата точка на топене и най-голям показател на пречупване на светлината от всички минерали. Кристализира в кубична сингония във вид на октаедрични, ромбододекаедрични или кубични кристали или комбинация от тях, като най-често се срещат октаедрични кристали. Диамантът се състои от чист въглерод, но много често съдържа малки примеси от различни химични елементи, включени в кристалната му структура, или в състава му са включени и други минералиАко диамантът се нагрее над 1500°С в безкислородна среда, се превръща в графит.Ювелирните диаманти са най-често безцветни, прозрачни или с жълтеникав до кафеникав оттенък. Най-рядко срещани са цветните диаманти, които могат да бъдат розови, с оттенък на коняк, оранжеви, пурпурни, зелени, сини, синьосиви, червени и черни. Цената на цветните диаманти може да бъде много висока.

• Оптичен клас — изотропен
• Цвят — най-често безцветен или оцветен в син, жълт, сив, зелен, кафяв, черен цвят.
• Черта — безцветна.
• Прозрачност — прозрачен в голям спектър от дължина на светлинните вълни
(от ултравиолетови до инфрачервени), полупрозрачен до непрозрачен.
• Блясък — диамантен.
• Дисперсия — силна, n = 2,4354 (486), 2,4175 (589), 2,4076 (687)
• Показател на пречупване — nα = 2,418
• Луминесценция — синя, флуоресцентен, фосфоресцентен .

1. Предполага се, че диамантът е един от първите минерали, който кристализира по време на изстиването на силикатната стопилка на мантията на дълбочина 150-200 km при налягане от около 5000 MPa и температура не по-малко от 1200°С. Излиза на повърхността на земята в резултат на взривните процеси, съпътстващи формирането на кимбърлитовите тръби, 15-20% от които съдържат диаманти.

2. Диамантите могат да кристализират на по-малка дълбочина при разпадане или частично окисляване на метан в газова система на CHOS при температура от 1000°С и налягане 100-500МРа.

3. Диамантите се формират благодарение на въглеродосъдържащи късове, поети от от кимбърлитовата магма от околните скали. Техен първоизточник се предполага, че е постоянно присъстващия в магмата CO2, който преминава по реакцията на Будуар в чист въглерод.

Диаманти могат да се срещнат в дълбочинни скални породи и в някои дълбоко метаморфизирани гранатови гнайси. Голямо количество дребни диамантени късове са открити в метеоритите, както и в метеоритните кратери, когато разтопените породи съдържат значително количество диамантени микрокристали.

Основното количество от добиваните диаманти имат размери до 1 карат. Твърде редки и особено ценни са кристалите с маса стотици, а в изключителни случаи и хиляди карати. Много от тях имат дълга и интересна, а понякога и кървава история. Поради огромната им стойност и изключителна красота те се водят на подробен отчет и се полагат специални грижи за съхраняването им.

Начело на този списък стои Кулинан - най-големият намиран досега диамант, с маса от 3106 карата и размери 100/65/50 mm. Намерен е в мината "Премиер" край гр. Претория в ЮАР. В същия рудник през 1919 г. е намерен и вторият по големина диамант в света с маса 1500 карата, за който обаче няма сигурни данни. Затова за втори по големина се счита един черен диамант без име с маса 1000 карата. Не е ясно къде точно е намерен, но се предполага, че това е станало в Бразилия или Централна Африка. На трето място е "Екселсиор" с 995 карата, открит също в ЮАР. Следват "Звездата на Сиера Леоне" - 969 карата, от Сиера Леоне; жълтият "Несравним" - 890 карата от ДР Конго; "Великият могол" - 787 карата, от Индия; "Президентът Варгас" - 726 карата, от Бразилия; "Кимбърли" - 616 карата, от ЮАР и др.

Много от тези диаманти след обработка красят царски корони или се намират в кралски съкровищници. Големият Кулинан 1 е инкрустиран в английския кралски скиптър, а Кулинан 2 - в британската корона, диамантът "Орлов" е вграден в руския царски жезъл. Най-големият брилянт, получен от диаманта "Златен юбилей", е инкрустиран в императорската корона на Тайланд, диамантът "Регент" е бил вграден в ръкохватката на шпагата на Наполеон и т.н.

   Richard Gizow 26.09.2011.

Лицето на Марс

    През 1970-те години НАСА изпраща към Марс две космически сонди по програмата Викинг. В процеса на заснемане на повърхността на планетата орбиталните апарати на сондите Викинг 1 и Викинг 2 предават на Земята осемнадесет снимки на Сидония. От тях седем имат разделителна способност по-добра от 250 m/пиксел, а останалите единадесет са с разделителни способности по-лоши от 550 m/пиксел и са практически безполезни за изучаването на особеностите на релефа. И тук виждаме, че това наистина е връх на плато. Това образование в областта Сидония на Марс най-вероятно е купол, който е отделен хълм, образуван от лава. Сравнете това изображение с оригинална снимка на Викинг Орбитър през 1976 г. (двете долу в дясно), която създаде невероятен фурор, включително и цяла култура с нови теории, книги, ток шоу и дори пълнометражни документални филми. Уви, това е само хълм.

      Richard Gizow.24.08.2011г.

Анак Кракатау

На 26 август 1883 г. се чул взрив и се издигнал огромен черен облак вулканична пепел. На следващия ден островът бил пометен от чудовищна експлозия - най-мощното вулканическо изригване, известно на учените досега. Две трети от Кракатау изчезнали, части от острова полетели на височина 70-80 км и се разпръснали на площ от 1 000 000 км2. Взривът бил чут чак в Австралия, отдалечена на 3 200 км и в югоизточните части на Русия. Над 19 км3 скали, раздробени на прах, излетели във въздуха, закривайки слънцето. В продължение на 3 дни район с радиус 280 км потънал в мрак. Вълни цунами с размери 57m достигнали бреговете на Ява и Суматра и унищожили крайбрежните селища. Загинали 36 000 души от съседните страни и острови, а от тези, населяващи острова, не останало нищо живо.

   Последиците от гигантския взрив били почувствани в цял свят. Температурите спаднали с няколко градуса, тъй като вулканският прах спирал слънчевите лъчи. Дори в много отдалечени райони били наблюдавани невероятно красиви залези, а луната често била синя или зелена в резултат на отражението на светлинните лъчи от праха във въздуха.Дори сеизмичните вълни от изригването достигнали до Лондон и повишили нивото на река Темза.
   През 1927 г. на 300 m под морската повърхност, на мястото на саморазрушилия се Кракатау имало ново вулканично изригване и над морето се появил малък вулкански конус.
   Последвалите изригвания увеличили и площта му. Образувал се малък остров с височина 188м, наречен Анак Кракатау - Детето на Кракатау. Анак Кракатау расте всяка година с 5 метра.
   Индонезия има над 130 действащи вулкана, повече от всяка друга държава. По-голямата част от тези вулкани лежат върху два от най-големите острови на Индонезия - Ява и Суматра. Тези два острова са разделени от проливът Сунда.

   Преди изригването през 1883, Кракатау се е състоял от два основни острова: Ланг (превежда се като "дълго"), който сега се нарича Раката Кецил (или "Дължина") и Верлатен (превежда се като "оставен" или "пустеещ"), който сега се нарича Сертунг. Преди 1883 самият осторов е бил 9 км (5.6 мили) дълъг и 5 км (3,1 мили) широк. След избухването от острова е останало само половината, 2 км² (1.2 мили). В момента връх Каракатау е висок 300 метра и всяка година расте с около 5 метра. Преди взрива връх Каракатау се е състоял от три вулканични конуси: Раката (820 м./2 700 фута) на юг; Данан (450 м./1 500 фута) на север и Пербоуатан (120 м./390 фута) на север, докато сега Каракатау се състои от единичен връх, висок 300 метра. И до ден днешен Кракатау е активен и изригва редовно от един до три пъти седмично.

    Richard Gizow 28. 07. 2011 г.

Плесени и мухъл

     Плесента може да се намери под формата на нишковидно, меко или прахообразно, бяло, сиво, синьо-зелено, жълтеникаво, червеникаво, синкаво или черно тънко покритие върху различни субстрати. Особено забележимо е наличието им върху развалени храни (напр. хляб, плодове), влажна дървесина или по стени. Влажността на нападнатите субстанции както и влажността на въздуха обикновено е предпоставка за образуване и разпространение на нападение от плесенни гъби. Често плесента започва да расте върху органични субстанции и предизвиква поредица от гнилостни процеси. Първоначално от попаднала върху субстрата спора на плесенна гъба се образува нишковидна структура, така нареченият мицел. Той се състои от микроскопично малки, дълги, тънки, многократно разклонени гъбени нишки хифи (от гр. Υφή тъкан - бел. прев.) , които се разпространяват на всички страни кръгообразно (като корени на дърво - бел. прев.). Тези хифи растат с относително голяма скорост, така че плесента не рядко бързо обхваща големи площи.

Още в дълбока древност хората са забелязали, че наличието на влажност и плесени уврежда здравето. Новите изследвания показват пряка зависимост между влажността на дома и разпространението на алергични и респираторни заболявания. Списъкът на симптомите често включва оплаквания от горните дихателни пътища, главоболие, дразнене в очите, кръвотечение от носа, запушване на носа, кашлица, простудни симптоми и стомашно чревни оплаквания.

    Може би най-известното проявление на опасното действие на плесените е свързано с легендата за „проклятието на фараона”. Някои от участниците в изследването на гробницата на Тутанкамон починали от странно заболяване, което навремето било счетено за свръхестествено явление. Днес е известно, че причината е в плесента Aspergillus flavus, която може да се е развила по естествен път в гробницата или мицелът ѝ е бил поставен от жреците умишлено.

Stachybotrys spp

  Болшинството плесенни гъби преживяват широк диапазон от
температури и са устойчиви на химическо въздействие, но необходимо условие за растежа им е достатъчната влажност. Следва да се отбележи, че влажността сама по себе си е критичен фактор за възникване на „синдрома на болната къща” тъй като благоприятна среда за плесени влияе също на развитието на акарите и концентрацията на озона.

    Особено тревожен е фактът, че в 80% от обследваните в проучвателни студии домове се наблюдават признаци за наличие на мухъл, свързан с влажността. В влажни помещения рядко се наблюдава само един вид плесен – обикновено се откриват три и повече видове, развиващи се съвместно. Най-често се срещат видовете Penicillium (96%), Cladosporium (89%), Ulocladium (62%), Geomyces pannorum (57%) и Sistronema brinkmannii (51%). За щастие една от най-опасните плесени – Stachybotrys spp. се среща сравнително по рядко – в 13% от жилищата.

Stachybotrys spp



 








  Видове на плесените и гъбите,токсини, предизвиквани заболявания или симптоми.

Claviceps purpurea. Алкалоиди Ерготизъм (гангренозен и конвулсивен).

Amanita spp. Аматоксин Отравяне.

Aspergillus flavus, Aspergillus parasiticus. Афлатоксин Афлотоксикоза, хепатит, рак, детска цироза.

F. graminearum. Вомитоксин, деоксиниваленол Повръщане, анорексия.

Fusarium spp. Зеараленон Патологично преждевременно развитие на млечните жлези.

Aspergillus ochraceus, Penicillium Viridicatum. Охратоксин Балканска ендемична нефропатия, рак на пикочопровода.

Aspergillus versicolar.Стеригматоцистин Рак.

Fusarium, Myrothecium, Trichoderma, Cephalosporium spp.Трихотецени (Т-2 токсин, ДАС) .

Алиментарна токсическа агранулоцитоза, стахиботритоксикоза и др.

Acremonium coenophialum. Ерговалин Отравяне.

Fusarium equiseti. Метаболити Болест на Кашин-Бек.

Fusarium graminearum. Метаболити „Червена плесен”.

Phoma sorghina. Метаболити Болест на Онялай (Onyalai).

Arthrinium spp. 3-нитропропионова киселина Детска нефротоксикоза.

Fusarium moniliforme. Фумонизин Рак на хранопровода.

Penicillium expansum. Патулин Рак.

Aspergillus spp. Penicillium spp. Пенитрем Тремор.

Penicillium rubrum. Рубратоксин Хепатотоксичност.

Penicillium oxalicum.Секалонова киселина Тератогенен ефект.

Aspergillus spp., Penicillium spp. Циклопиазонова киселина Отравяне на Кодуа (Kodua).

Penicillium citrinin. Цитринин Нефротоксичност.

     Richard Gizow 26.08.2011г.

кометите

 

   Названието на кометите произлиза от гръцки и означава дългокоса звезда. Всъщност древните гърци под влиянието на Аристотел са смятали кометите за земни изпарения в горните слоеве на атмосферата. Едва през 1577 година датският астроном Тихо Брахе доказва, че кометите са далеч извън пределите на земната атмосфера, като организира наблюдения на ярка комета от два отдалечени пункта.

   Кометата е тяло, съставено от лед от замръзнали газове, орбитиращо в Слънчевата система. Когато е далеч от Слънцето, кометата е невидима. При приближаването си до Слънцето, замръзналите газове започват да се изпаряват и се образува красива опашка, която излъчва светлина вследствие на въздействието на слънчевия вятър. Опашките на кометите винаги са насочени в посока, противоположна на Слънцето. Кометите се движат по параболични или хиперболични орбитЯдрото е конгломерат от твърди частици и замръзнали, лесно изпаряеми вещества.

Формата му може значително да се различава от сфера. Ядрото на Халеевата комета наподобява гира с размери 15х8х8 км. С необичайно голямо ядро е кометата Хейл-Боп - около 40 км.

   Кома се нарича газово-праховата атмосфера около ядрото. Тя е резултат от сублимацията на веществото от повърхността на кометното ядро под действието на слънчевите лъчи. С отдалечаване от Слънцето комата постепенно намалява и изчезва.

   Йонната опашка или опашката от първи тип е резултат от действието на магнитното поле, породено от слънчевия вятър. Дължината й е много голяма и достига до 100 милиона километра. Причината за нейното светене е флуоресценцията.

   Праховата опашка или опашката от втори тип се формира под влиянието на слънчевата радиация. Тя също може да достигне големи размери - от порядъка на милиони километра. Свети с отразена слънчева светлина, включително и в инфрачервения диапазон. Опашките винаги са насочени в противоположна на Слънцето посока. Видът им се променя сравнително бързо, особено когато са близко до Слънцето. Понякога те съдържат особености, наречени потоци и струи. В други случаи се наблюдава аномална опашка или антиопашка, насочена към Слънцето. Антиопашките се състоят от по-едри прахови частици, за които гравитационното привличане на нашето дневно светило се е оказало по-силно от отблъсквателната сила на слънчевото излъчване. Понякога тя е само резултат на перспектива.

Халеева комета

   Халеевата комета е ярка комета с орбитален период от 75,32 години. Наречена е на астронома Едмънд Халей, който доказва, че кометите, наблюдавани през 1531, 1607 и 1682 година са всъщност една и съща и предсказва следващото и появяване през 1758 година.

Халеевата комета е една от най-известните комети, която се наблюдава повече от 2000 години. Бива споменавана в китайски хроники, датиращи поне от 240 г. пр. н. е.Орбитата на кометата е ретроградна, а инклинацията спрямо еклиптиката е 18°. Последните и приближавания до Слънцето са през 1910 г. и 1986 г. При преминаването от 1986 г. към нея са насочени пет космически сонди - от СССР, Япония и Европейската общност. В програмата за изследване НХалеевата комета се включи и България чрез обсерваторията на връх Рожен.Ядрото на кометата е с размери приблизително 16 на 8 на 8 километра. Противно на очакванията, то се оказва много тъмно: нейното албедо е само около 0.03 - повърхността на кометата е по-тъмна от въглища и един от най-тъмните обекти в Слънчевата система. Плътността на ядрото е много ниска - около 0.1 g/cm³. Това сочи, че самото ядро вероятно е поресто и изградено почти изцяло от прах, останал след сублимацията на ледовете. Халеевата комета е почти уникална сред кометите с това, че е едновременно голяма и активна, а и има добре дефинирана, правилна орбита.

Хейл-Боп

   Хейл-Боп (C/1995 O1) е името на най-наблюдаваната комета на 20 век и една от най-ярките за десетилетия. Тя се вижда с невъоръжено око в продължение на рекордните 18 месеца.Кометата Хейл-Боп е открита от двама американски любители астрономи - Алан Хейл от Ню Мексико и Томас Боп от Аризона на 23 юли 1995 година. Кометата е преминавала вече покрай Земята преди 4200 години. В деня, в който е открита, тя е от единадесета звездна величина и се намира на разстояние 7.2 AU от нашето Слънце. Хейл-Боп преминава най-близко до Земята на 23 март 1997 година на разстояние 1.3 AU, а достига перихелия на орбитата си на 1 април 1997 година, когато преминава на разстояние 0.914 AU от Слънцето. Наблюденията на астрономите показват, че ядрото на кометата Хейл-Боп се завърта веднъж на всеки 12 часа.

   Астрономическа единица (международен символ AU) е единица за дължина, приблизително равна на средното разстояние между Земята и Слънцето. Понякога се означава на кирилица с АЕ. Възприетата през 1976 г. стойност на астрономическата единица в системата на астрономическите константи е:1 AU = 149 597 870 691 ± 30 m или приблизително 150 милиона километра.

     Парсек (означение pc) е мерна единица за разстояние, използвана в астрономията. Тя се равнява на разстоянието, от което средният радиус на земната орбита (астрономическа единица) се вижда под ъгъл от една дъгова секунда, тоест има паралакс от една секунда. От това определение идва и наименованието на единицата ("паралакс от една дъгова секунда"). Парсекът е равен приблизително на 3,26 светлинни години, 206 265 астрономически единици или 30 857,1015 метра.

     Светлинна година (символ ly) е единица за дължина, представляваща разстоянието, което светлината изминава за една година във вакуум. Официално под "година" се разбира юлианската година, която се равнява на 365 дни и 6 часа. Използва се в астрономията за измерване на разстояния от порядъка на тези между звездите и галактиките.

Светлинна година (ly)Разстоянието, което изминава светлината(със скорост 300 000км/секунда) за една година.  Една светлинна година е еквивалентна на 9.46053x1012 километра, 5 880 000 000 000 мили или 63,240 AU. 3.6 светлинни години се равняват на един парсек (пс, ps). Разстоянието от Слънцето до Земята светлината изминава за 8 мин.

Една светлинна година е равна на:9 460 730 472 580,8 км .

Приблизително 63 240 астрономически единици. 

Приблизително 0,3066 парсека .

  Richard Gizow 02.08.2011г.

“Тайфун” – най-голямата подводница в света

    Най-голямата подводница в света е проект 941 клас “Акула” (американска класификация - Typhoon). Създаването на този клас съдове започва през 1973 г. Автор на проекта е съветското главно конструкторско бюро за морско съдостроене “Рубин”, а самото строителство се извършва в заводите на Северодвинск. Между 1981 г. и 1989 г. шест подводници от този клас влизат в строя. Строителството на седми съд е започнато, но остава недовършено.

    Размерите на подводницата са гигантски: дължина - 172 м., широчина - 23 м., водоизместимост - максимум 48 000 тона. Максималната дълбочина на потапяне е 500 м., екипажът се състои от 150 души (от тях 50 офицери), автономното плаване - от 90 до 120 дни. Всяка подводница от този клас е въоръжена с 20 междуконтинентални балистични ракети с общо над 200 ядрени бойни глави с боен радиус 10 000 км. Освен с ракети, “Тайфун” разполага и с ядрени торпеда. Подводницата се задвижва от два атомни реактора и две газови турбини. Предвид региона, в който оперира, “Тайфун” има приспособления на ледоразбивач.
   Помещенията в подводницата са компактни в сравнение с надводните ядрени крайцери, но за разлика от други подводници, те са много по-широки. Мястото за почивка на екипажа прилича на клуб с всякакви екстри - има гимнастически салон, сауна и дори басейн.

   По време на Студената война подводниците “Тайфун” оперират във водите на Северния Атлантик. За изпълнение на бойна мисия дори не е било нужно те да са под вода или в открито море. Подводниците са могли да изстрелят балистичните си ракети и от доковете, където са на пристан. Така ракетите изминават най-краткия път през Арктика до САЩ. Според някои военни специалисти една подводница с ракетите си е способна да унищожи живота на половината земно кълбо.
Специалистите твърдят, че утилизацията на това страшно оръжие ще бъде изключително трудна - обратно на правилото, че е по-трудно да се построи нещо, отколкото да се разруши.


  Richard Gizow.02.08.2011г.

Цар Бомба

    Цар Бомба е названието на водородна бомба, най-мощното ядрено оръжие, което е създавано и взривявано някога по време на ядрени изпитания. Името ѝ е дадено по аналогия с Цар Топ и Цар Камбана.

Първоначалният зададения вариант на бомбата е бил с мощност 101,5 мегатона, но е отхвърлен от конструкторите на конструкторското бюро (ОКБ-156) като много тежка и прекалено опасна. Бомбата е конструирана в СССР от група физици под ръководството на академик Игор Курчатов. В групата на разработчиците са влизали Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. Бомбата е взривена на височина от 4 km над остров Нова Земя на 30 октомври 1961 г. Мощността ѝ се равнява на 58,6 мегатона тротилов еквивалент или близо 3600 пъти по-мощна от първата атомна бомба, взривена на 6 август 1945 г. над град Хирошима.

Генерираната ударна вълна обикаля Земята три пъти. Ядрената гъба се издигнала на височина 64 километра, а от йонизацията на атмосферата на стотици километра от полигона прекъснала радиовръзката за час.

   Учените разработчици се опасявали, че такъв ядрен взрив ще причини колосално радиоактивно замърсяване и опасност от старт на самоподържаща се ядрена реакция в океана, което би раздробило планетата. Ядрените инженери и конструктори обещали да намалят мощността на 63 мегатона, заменяйки външната обвивка от необогатен уран с алуминий, а авиоконструкторите предложили съотстветстващ вариант на бомбардировач-Ту-95 и Ту-16. 
  Новата ядрена бомба по приета традиция в СССР получила кодово име "Ваня" и "Изделие 202", а избраният в качеството си на носител самолет бил Ту-95.На 30 октомври 1961 г. Ту-95Б с командир майор Дурновцев излита от Оленя към ядрения полигон "Сухой нос" на остров Нова земя. Съпроводен е от самолет-лаборатория Ту-16А. Бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 м. и взривена по барометричен способ на 4 000 метра от повърхността на земята. При взрива е постигнато налягане от 1 милион атмосфери и температура 10 милиона градуса. Огненото кълбо е с радиус 4,6 километра, диаметърът на гъбата достига 95 километра, а пушекът достига 67 километра височина. На 100 километра в диаметър високата температура причинява изгаряния от трета степен. Ударната взривна вълна обикаля земното кълбо три пъти, а предизвиканата йонизация в атмосферата практически прекратява радиовръзките в продължение на 40 минути.

 

     Richard Gizow 29.07.2011г.

изчезването на динозаврите

      Резултатите от ново изследване на Би Би Си разкриват истината за изчезването на динозаврите. Най-малко два сблъсъка на метеорити са причинили изчезването на динозаврите преди 65 млн. години.

     Образуваният вследствие на сблъсък кратер Чиксулуб в Мексиканския залив беше сочен като събитието, определило съдбата на динозаврите. Сега обаче са открити данни за втори сблъсък в Украйна. Това увеличава вероятността Земята да е била обсипана от цял метеоритен поток. Резултатите от изследването са публикувани в сп. "Geology" от екипа на проф. Дейвид Джоли от университета на Абърдийн.

Идеята, че сблъсък с метеорит е предизвикал смъртта на динозаврите, представена през 1980 г., бе изключително спорна. По-късно откриването на кратера в Мексико, посочено като "димящото дуло", потвърди тази теория. Откриването на втори кратер налага предположението, че динозаврите са изчезнали от лицето на планетата вследствие на два сблъсъка с метеорит.

     За кратера Болтиш в Украйна за пръв път е съобщено през 2002 г. Досега обаче не бе изяснена връзката между него и събитието, свързано с Чиксулуб.

     В настоящето изследване, учените изучавали полен и спори от фосилизирани растения в слоеве кал, която е запълнила кратера Болтиш. Било установено, че веднага след сблъсъка папрати бързо са колонизирали опустошения пейзаж.

     Папратите имат впечатляващата способност да се връщат обратно след катастрофални събития. Слоеве, съдържащи спори от папрати, са смятани за надеждни "маркери" за подобни събития в миналото.

Неочакваното откритие обаче озадачило учените. Те попаднали на втори съдържащ спори слой, който е на един метър над първия. Това предполага за друг по-късен сблъсък на Земята с метеорит.

Интерпретираме този втори слой като следствие от сблъсъка, довел до образуването на Чиксулуб, заяви съавторът на изследването проф. Саймън Кели от Свободния университет. Това показва, че сблъсъците, свързани с Болтиш и Чиксулуб, не са станали по едно и също време, а ги разделят няколко хиляди години.

     Според проф. Кели е напълно възможно в бъдеще да бъдат открити доказателства за повече метеоритни сблъсъци. Учените са на мнението, че най-вероятната причина за изчезването на динозаврите не е един единствен удар с метеорит, а цял поток от такива, продължил хиляди години.

     Какво е причинило тази бомбардировка е твърде несигурно. Наскоро НАСА стартира програма, наречена “Spaceguard”, която цели да наблюдава и контролира тела, намиращи се близо до Земята и да предупреждава за възможни бъдещи сблъсъци.

   Richard Gizow 29.07.2011г.

Ричард Гиър получи награда за хуманитарната си дейност

Ричард Гиър получи наградата "Мариан Андерсън" за дейността си в защита на независимостта на Тибет и за грижите си за болните от СПИН. Отличието се връчва ежегодно за хуманитарна дейност на човек на изкуството.

"Постиженията му като актьор са надминати само от постиженията му като защитник на човешките права по света", каза кметът на Филаделфия Джон Стрийт, обявявайки наградата.

Ричард Гиър, който е на 58 години, е бил председател на управителния съвет на Международна кампания за Тибет и спонсорира две пътувания на Далай Лама в САЩ.

Той също учреди фондация на свое име и благотворителна организация за по-добри медицински грижи за носителите на вируса ХИВ и болните от СПИН.

Наградата "Мариан Андерсън" се присъжда ежегодно на човек на изкуството за хуманитарна дейност. Тя носи името на първата певица с афроамерикански произход в нюйоркската опера "Метрополитън".

          Контраалтът Мариан Андерсън е била специален пратеник в Далечния изток и делегат в ООН.

          Ричард Гиър е роден на 31 август 1949 г. във Филаделфия, САЩ. Става известен след участието си във филми като "Американско жиголо "(American Gigolo, 1980) и "Офицер и джентълмен" (An Officer And A Gentleman, 1982), а десетилетие по-късно и в "Хубава жена" (Pretty Woman).

          Ричард е посочен от сп. "People" за един от най-красивите мъже на света през 1991 г. През същата година се оженва за популярната манекенка Синди Кроуфорд. Бракът им се разпада през 1995 г. Впоследствие живее с актрисата Кери Лоуъл, от която има син, роден на

6 февруари 2000 г.

Следващите му роли, макар и интересни, не добавят много към вече завоюваната слава. В съдебната драма "Първичен страх" (1996) Ричард Гиър остава в сянката на превъзходния Едуард Нортън. През 1997 г. излизат два филма с негово участие, който се оказват доста успешни: "Чакалът" и "Червеният ъгъл".

През 2002 г. Ричард Гиър посвещава много време, за да се подготви за изпълнението си в мюзикъла "Чикаго", за който е отличен заслужено със "Златен глобус" и номиниран за наградата "Оскар".

 
 Richard Gizow. 29.07.2011г.

Tunguska event

The Tunguska event , or Tunguska blast or Tunguska explosion , was an enormously powerful explosion that occurred near the Podkamennaya Tunguska River in what is now Krasnoyarsk Krai , Russia, at about 7:14 am KRAT (0:14 UT ) on June 30 [ OS June 17] , 1908.

The explosion is believed to have been caused by the air burst of a large meteoroid or comet fragment at an altitude of 5–10 kilometres (3–6 mi) above the Earth 's surface. Different studies have yielded varying estimates of the object's size, with general agreement that it was a few tens of metres across.

The number of scholarly publications on the problem of the Tunguska explosion since 1908 may be estimated at about 1,000 (mainly in Russian). Many scientists have participated in Tunguska studies, the best-known of them being Leonid Kulik , Yevgeny Krinov , Kirill Florensky ,

Although the meteoroid or comet burst in the air rather than hitting the surface, this event is still referred to as an impact . Estimates of the energy of the blast range from 5 to as high as 30 megatons of TNT (21–130 PJ ), with 10 –15 megatons of TNT (42–63 PJ) the most likely...roughly equal to the United States' Castle Bravo thermonuclear bomb tested on March 1, 1954, about 1,000 times more powerful than the atomic bomb dropped on Hiroshima , Japan, and about one-third the power of the Tsar Bomba , the largest nuclear weapon ever detonated. The explosion knocked over an estimated 80 million trees covering 2,150 square kilometres (830 sq mi). It is estimated that the shock wave from the blast would have measured 5.0 on the Richter scale . An explosion of this magnitude is capable of destroying a large metropolitan area . This possibility has helped to spark discussion of asteroid deflection strategies .



Richard Gizow 28.07.2011 year.