Цар Бомба е названието на водородна бомба, най-мощното ядрено оръжие, което е създавано и взривявано някога по време на ядрени изпитания. Името ѝ е дадено по аналогия с Цар Топ и Цар Камбана.
Първоначалният зададения вариант на бомбата е бил с мощност 101,5 мегатона, но е отхвърлен от конструкторите на конструкторското бюро (ОКБ-156) като много тежка и прекалено опасна. Бомбата е конструирана в СССР от група физици под ръководството на академик Игор Курчатов. В групата на разработчиците са влизали Андрей Сахаров, Виктор Адамски, Юрий Бабаев, Юрий Трунов и Юрий Смирнов. Бомбата е взривена на височина от 4 km над остров Нова Земя на 30 октомври 1961 г. Мощността ѝ се равнява на 58,6 мегатона тротилов еквивалент или близо 3600 пъти по-мощна от първата атомна бомба, взривена на 6 август 1945 г. над град Хирошима.
Генерираната ударна вълна обикаля Земята три пъти. Ядрената гъба се издигнала на височина 64 километра, а от йонизацията на атмосферата на стотици километра от полигона прекъснала радиовръзката за час.
Учените разработчици се опасявали, че такъв ядрен взрив ще причини колосално радиоактивно замърсяване и опасност от старт на самоподържаща се ядрена реакция в океана, което би раздробило планетата. Ядрените инженери и конструктори обещали да намалят мощността на 63 мегатона, заменяйки външната обвивка от необогатен уран с алуминий, а авиоконструкторите предложили съотстветстващ вариант на бомбардировач-Ту-95 и Ту-16.
Новата ядрена бомба по приета традиция в СССР получила кодово име "Ваня" и "Изделие 202", а избраният в качеството си на носител самолет бил Ту-95.На 30 октомври 1961 г. Ту-95Б с командир майор Дурновцев излита от Оленя към ядрения полигон "Сухой нос" на остров Нова земя. Съпроводен е от самолет-лаборатория Ту-16А. Бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 м. и взривена по барометричен способ на 4 000 метра от повърхността на земята. При взрива е постигнато налягане от 1 милион атмосфери и температура 10 милиона градуса. Огненото кълбо е с радиус 4,6 километра, диаметърът на гъбата достига 95 километра, а пушекът достига 67 километра височина. На 100 километра в диаметър високата температура причинява изгаряния от трета степен. Ударната взривна вълна обикаля земното кълбо три пъти, а предизвиканата йонизация в атмосферата практически прекратява радиовръзките в продължение на 40 минути.
Новата ядрена бомба по приета традиция в СССР получила кодово име "Ваня" и "Изделие 202", а избраният в качеството си на носител самолет бил Ту-95.На 30 октомври 1961 г. Ту-95Б с командир майор Дурновцев излита от Оленя към ядрения полигон "Сухой нос" на остров Нова земя. Съпроводен е от самолет-лаборатория Ту-16А. Бомбата е пусната с парашут от височина 10 500 м. и взривена по барометричен способ на 4 000 метра от повърхността на земята. При взрива е постигнато налягане от 1 милион атмосфери и температура 10 милиона градуса. Огненото кълбо е с радиус 4,6 километра, диаметърът на гъбата достига 95 километра, а пушекът достига 67 километра височина. На 100 километра в диаметър високата температура причинява изгаряния от трета степен. Ударната взривна вълна обикаля земното кълбо три пъти, а предизвиканата йонизация в атмосферата практически прекратява радиовръзките в продължение на 40 минути.
Richard Gizow 29.07.2011г.
No comments:
Post a Comment