Thursday, 19 June 2014

Leonardo da Vinci


                                                       15  април1452 – 2 май 1519



      Знаменит италиански архитект, изобретател,инженер, скулптор и художник от епохата на Ренесанса. За него се казва, че е първообраз на ренесансовия човек и всеобхватен гений. Леонардо е прочут заради картините си, най-известните от които са„Тайната вечеря“ и „Мона Лиза“,„Дамата с хермелина“ и „Мадона Лита“ и много други.
      Той е известен и с многобройните си изобретения, изпреварили времето си, но останал.и само на хартия. Допринася също така за развитието на анатомията, астрономията инженерството.
Самият Леонардо в зряла възраст си спомня два особени случая от детството си. При единия, смятан от него за поличба, ястреб се спуска от небето и се завърта над люлката му, като опашката му го докосва по лицето. При втория случай той е на обиколка в планината и попада на пещера и е уплашен, че в нея може да се крие голямо чудовище, но в същото време е обхванат от любопитство да разбере какво има вътре.
       Първите биографи на Леонардо рисуват образа му в най-привлекателни черти. Според Джорджо Вазари (1511-1574)„с блестящата си външност, която представляваше висша красота, той възвръщаше яснотата на всяка опечалена душа“. Според един анонимен флорентински автор „той беше прекрасен, съразмерно сложен, изящен, с привлекателно лице. Носеше червен плащ, стигащ до коленете, макар тогава да бяха на мода дългите дрехи. Досред гърдите му се спускаше прекрасна брада, къдрава и добре разчесана.“
       Голямо място в творчеството на Леонардо да Винчи заемат хидротехническите проекти. Политическите и икономическите условия били такива, че тези замисли не са осъществени, докато бил жив. Такива проекти Леонардо обмисля във Флоренция, Милано, Рим и дори на преклонна възраст във Франция. Докато е в Милано, той разработва проблемите за напояването на „Ломелина“ — безплодна местност около Милано, където се намирали именията на Моро. През 1494-1498 година Леонардо ръководи изграждането на канала в Мартезана,като го довежда до вътрешния ров на Милано.Множество изследвания се фокусират върху евентуалната хомосексуалност на да Винчи и ролята ѝ в изкуството му, в частност по отношение и еротиката в картините "Йоан Кръстител" и "Бакхус", както и серия еротични скици. Най-интимни взаимоотношения поддържал с учениците си Джакомо де Капроти (Салай) и Франческо Мелци. В писмо до братята на Леонардо, с което ги информира за смъртта на учителя си, Мелци описва отношенията с учениците му като едновременно пропити с обич и страст. От XVI век насам се твърди, че тези отношения имат и сексуален характер.